понеделник, 27 април 2015 г.

Мариновани в зехтин пържоли на скара




Всъщност това изобщо не е рецепта, а си е просто един различен начин да приготвим свински пържоли на скара и сякаш заглавката си казва всичко.

Особеното е единствено в начина на мариноването им.



Свински бут, врат или друго подходящо месо се нарязва на пържоли, които леко се начукват - с юмрук, с чукче ... Без да се соли се намазнява обилно с овкусен зехтин
(на страничката ми От всякъде по нещо, съм описал как се прави - Да овкусим зехтина), прехвърлят се в найлонов плик и се долива още малко зехтин. Овкусявам ги в пикантен зехтин (с люти чушлета).





Желателно е да престоят в хладилника поне 24 часа и след това се пекат на силно загрята скара.









Солят се в края на печенето или докато си "почиват" преди сервирането. Черният пипер е въпрос на желание.
Сервират се с гарнитура каквото душа ти сака.

Стават дзверски вкусни и крехки.

неделя, 26 април 2015 г.

Качамак с печено агнешко


Тези дни между Великден и Гергьовден май сме обречени да ни артисва по някое парче печено агнешко. Идва момент, когато започва да ти омръзва с разни зелентии, ориз и какво ли не ... 
Идеята да го поднеса печеното агнешко по този начин ми хрумна покрай пакета царевично брашно в шкафа, докато търсех нещо си.
С големи върху пакета беше написано - качамак със сирене, позагледах се и най-отдолу чета - "може да се поднесе и с късчета месо.
Е пък, печеното агнешко не е ли месо и може ли да стане на късчета?
Качамака го приготвих по рецептата от опаковката, като малко я видоизмених и така се получи едно страхотно дзверски вкусно печено агнешко с качамак.

Необходими са ни печено агнешко, което се накъсва на парченца и леко затопля.

За качамака: 200 гр. царевично брашно, малко сол - на вкус; 50 гр. масло и 1 л прясно мляко (е в случая около 700 мл прясно мляко и горе долу по 150 мл вода и сос от печеното); (и идея черен пипер - аз си го обичам, а и никъде не пише, че в качамака не може да се слага).






Приготвяне: млякото се кипва с 50 грама масло, посолява се и 
постепенно се прибавя
царевичното брашно. 
Сместа се вари при постоянно бъркане, докато се сгъсти и започне да се отделя от стените на съда.









Качамака се прехвърля в чиния
и отгоре му се слагат късчетата печено агнешко.

Не е необходимо да се добавя допълнително масло, защото вече в него е сложено и малко от соса от печеното.








Е, който желае може да препържи малко масълце с чървено пиперче и да го ливне отгоре.

Направо си е красота! И
при това дзверски вкусна...

събота, 25 април 2015 г.

Пълнен заек, запечен с коприва и лапад


В момента има и коприва и лапад и е най-подходящо време за изпълнението на подобна рецепта за дзверски вкусен пълнен заек на фурна. Важното е, че става и страшно бързо.

Необходимо ни е цяло зайче с вътрешностите; 1 к.ч. ориз; лапад и коприва - колкото повече, толкова по-добре; сол, черен пипер и червен пипер на вкус, 1-2 дафинови листа 2-3 с.л. лимонов сок и малко зехтин (или олио).

В изпълнението няма нищо сложно: 

 
Зайчето се измива добре, подсушава се с домакинска хартия и се отвътре и отвън се осолява и опиперява. За по-лесно смесвам солта и черния пипер и с ръка ги втривам. Сетне пак с ръка леко се намазва със зехтина (или олиото) и лимоновия сок и се оставя да си почива.




Лапада и копривата се попарват с вряла вода, и се нарязват на ситно като изстинат.

 В това време се сваряват в леко подсолена вода вътрешностите, с добавка на един - два дафинови листа, няколко зърна черен пипер и едно-две бахърчета.



 
 В една-две с.л. мазнина се запържва леко ориза, добавят му се 2-3 к.ч. от бульона дето са вряли вътрешностите и една-две шепи нарязани на ситно лапад и коприва (предварително попарени). 
Изчаква се леко да закъкри и се оставя да изстива.







Зайчето се пълни с плънката.











Зашива се добре с конец.












Както си е зашито, се напъхва в плик за печене, слагат му се и няколко гъбки и хоп във фурната на 180 С за около час.









След един час зайчето се вади от тавата заедно с плика, в нея се слагат лапада и копривата и съдържанието на плика се връща в тавата. Зайчето се намазва обилно със зехтин, смесен с червен пипер. И отново влиза в тавата за 15-а минути. Леко да се запече.





След тези 15-а минути, тавата се вади, зайчето се обръща на другата страна и се повтаря процедурата с мазането.

Дозапича се за още 20-а минутки.







Резултатът е фантастичен.

Конците се премахват и се сервира направо така с тавата на масата. 
 След като отминат ахканията и охканията, се нарязва порционно.







Дзверски вкусен пълнен заек с лапад и коприва, които са дали всичко от себе си ...

 От тук насетне - добро хапване с добро и подходящо питие.


Домашен тарама хайвер (от каракуда)



 Този домашен хайвер се появи съвсем изневиделица и непредвидено.
 В рибарския магазин влезнах съвсем случайно и едни каракудки направо ми се примолиха да ги купя и като невидял се награбих цяло кило и половина. Тази риба хич, ама хич не я обичам заради многото кости, ама като ги гледах такива дебеланки и мънички, си ги представих добре препържени и хрупкави, та със студена биричка ... И се прежалих...
 При чистенето се изненадах приятно - почти всички криеха хайверчето си. 
 Какво по-хубаво от това, хем рибки за пържене, хем и хайвер ... И при това пълна евтинийка!
 Направих се една допълнителна играчка - чистене от ципи, миене. 
 Напълних едно бурканче - ред сол, ред хайвер и т.н., от горе малко зехтинец - за 30 дни в хладилника ще "узрее" и ще стане чудесен.
 Да ама не - кой да го чака цели 30 дни? Преди малко отделих 2 с.л. от него и си отпретнах едно тарама хайверче от каракудите.

 Необходими са ни - 1-2 с.л. хайвер; 1 средна глава лук; 2-3 с.л. сок от лимон; около 450-500 мл олио (смесих поравно зехтин и олио) и 2-3 препечени филии бял хляб ...

 Приготвянето е лесно, ама иска по-държелив пасатор:
 В купата на пасатора се слага хайвера, нарязания на едро лук. На хляба се махат коричките и се запичат филийките в тостера. Желателно е да са добре препечени - да бият леко на загоряло. Докато са топли се бухват във водичка и се веднага се изстискват, ама да си останат леко влажни и се добавят в пасатора. Разбива се за около 20-30 секунди и започва малко по малко да се налива мазнотийката - или на лека струйка при постоянно разбиване, или по малко - разбиване, почивка; пак малко захтинец- разбиване; Максимум за 7-8 минути всичко е готово. В края на разбиването може да се добавят 1-2-3 с.л. топла вода (или прясно мляко) - става по-пухкав. Чак накрая се добавя лимоновият сок и се разбърква. 
 И в хладилника - да се изстуди добре. Ако има нужда, леко се досолява (само че в случая пресния ми хайвер беше доста солен и не се наложи). Е признавам си, добавих и малко черен пипер ... фен съм му.
 Страхотна разядка! 


П.П.
5.І.2016 год.

 Тогавашният отделен хайвер стигна за три-четири приготвяния.
След това на два три пъти купувах - готов, осолен, 200 грама на различна цена, но все някъде около 3-3,50 лв. И от два три месеца вече никъде не намирам. А за готов тарама хайвер пари нямам намерение да давам - като си представя какво има вътре...
 Е затова сега започнах съвсем целенасочено да се оглеждам по рибните магазини за каракуда: 
 И изненадващо попаднах на особено едри екземпляри - средно по 800 гр/бр и то при цена 2,50 лв за кило. 






Двете рибочета излезнаха като цена 3,70 лв.















От тях внимателно извадих половин купичка хайвер, който внимателно почистих от ципи и какво и да е.











Получи се точно 250 грама хайвер, който биде осолен с 1 с.л. и оставен в хладилника да зрее.

 След седмица ще му бъде добавен зехтин и да си се съхранява., но преди това пак ще бъде пробван.







Като краен извод: имам хайвер за разбиване цели 250 гр. на  цената на 200 гр. от магазин и като остатък две рибки за препържване, което биде сторено в олио и гъша мас. Дет не обичам риба с кости, едвам се спрях ... 



Ето и самата опържена рибка, преди да стане на мезе към питието ....














5.І.2016 год.
П.П.  Това е базова рецепта. В зависимост от вкуса и желанието подлежи на промени:  
     - вместо във вода, филийките хляб могат да се изкиснат в прясно мляко. 
     - може да се ползва не само бял, но и типов, ръжен или пълнозърнест хляб;
     - може и изобщо да не се слага хляб, а в края на разбиването да се добави галета;
     - може да се добави скилидка или две чесън.
     - може да се добавят и късчета пушена риба;
     - носи и кисела краставичка;
Вариациите са безброй....




Ето тука при приготвянето на хайвера и когато е почти готов, ме се добавя малко пушена сьомга.

Става невероятен хайвер с пушена сьомга.












Ето го!

Вече е спомен ... и само на снимка

сряда, 22 април 2015 г.

Миди в просеко сос



 Те вкусни миди се появиха след краткия ни морски уикенд. В рибния магазин открих тези невероятно пресни миди, доставени само преди малко, както и червен барбун (който си чака реда да бъде приготвен тези дни).
 Не ми се искаше да ги приготвям по традиционния начин, а ми се прищяха ей така - малко по - пикантни:
 Необходими ни са 1 кг цели миди; 3/4 бутилка просеко (италианско пенливо вино, но и някое от нашенските пенливи вина върши същата работа - просто се оказа, че в къщи има само такова); 100-а грама масло; 4-5 скилидки чесън, нарязани на ситно; 1 ч.л. царевично нишесте; сол и черен пипер на вкус.
Приготвянето е изключително лесно и бързо:

 Мидите се измиват и почистват с четка.
В действителност това е най-трудоемката
 част от приготвянето им.

 В тенджера се загрява маслото и в него се запържва чесъна; 
слагат се мидите, долива се виното;
овкусява се със солта и черния пипер.


Мидите се варят не повече от 5-7 минути, но може и повече - докато се разтворят черупките им.

С решетъчна лъжица разтворените миди се прехвърлят в чиния. Тези, които не са се разтворили, се оставят да поврат още малко (ако не се отворят, значи не ги бива и се изхвърлят).
1 ч.л. нишесте се разтваря в малко хладка вода и слага при соса от варенето - леко да се сгъсти. И с него се заливат мидите. Може да им се капнат и няколко капки сок от прясно изцеден лимон.


Сервират се още топли - вървят си с винцето (или бира, който пие такава). Ароматът на просекото е неустоим, а мидените яки са дзверски вкусни.

понеделник, 20 април 2015 г.

Салата "Родопея" (марулена салата с булгур и нахут)


Този път реших да сменя любимия си бърбън с Узо и му се чудих дълго време с каква салатка да си го поднеса. Защо ми дойде на ум това наименование като хрумка и аз не мога да си обясня - може би заради узото, булгура и другите продукти .. абе де да знам, но се получи невероятно дзверски вкусна и питателна салатка ...

Продуктите са напълно ориентировъчни като количества, а в изпълнението няма философия ....

Продукти: една маруля, един едър морков, малко сирене - нарязано на кубчета (в случая е козе сирене около 100 грама); 1/2 ч.ч. булгур и 4-5 с.л. сварен нахут  (от консерва).
За овкусяването зехтин, лимонов сок, сол и черен пипер - на вкус.

Изпълнението е простичко: марулята се измива и накъсва ей така (дет му викаме "кат за куче"); морковите се нарязват с оная особена белачка на ивички. Булгура се попарва с вряла вода за около 10 минутки и се оцежда; Всички продукти се смесват (без морковите и сиренето, които се поставят отгоре), овкусява се, обърква се добре и се оставя в хладилника да си постои мъничко и да си попие ароматите на подправките ...

Само ако знаете колко узо върви с нея, не ми се разказва ....

събота, 18 април 2015 г.

Салата "Марго" - зеле и още нещо


 Идеята за тази салата заимствах от една дама, чиито кулинарни умения тача и затова салатката е с нейното име.
 Иначе си е зелева салата с куп нещица - нещо от типа "почисти хладилника", но пък за сметка на това е страхотно вкусна.
 За моя вариант са необходими една малка зелка (под 1 кг), няколко стръка зелен лук, две-три репички, 100-150 грама варено пушено филе, 1 варено яйце, 100 грама кашкавал; 1/2 консерва царевица; по 3-4 с.л. майонеза и гъсто кисело мляко; сол и черен пипер - на вкус.


 Зелето се нарязва и прехвърля в голяма купа.
 Всички останали продукти се нарязват на малки кубчета

По същия начин се постъпва със зеления лук и репичките.

правих го с варено-пушен бекон (поради липса на филе в къщи), но за предпочитане си е филето...
И то се реже на малки кубчета.



моите парчета дори дойдоха едрички - трябва да си е на по-ситно


вместо кашкавал сложих чедър (винаги го предпочитам пред другите сирена) - 



добавя се и царевицата



Слагат се и майонезата и гъстото кисело мляко (дори може да се ползува след като леко се оцеди)


Разбъркват се всички съставки.
Сол и черен пипер се добавят на вкус.

И заминава в хладилника поне за час.


Невероятно вкусна салата, която за по-скромните може да бъде и основно ястие....





Внимание! Салатата носи и на яко пиене ... и на всякакви вариации.

А може и да се ползува като гарнитура към печеното





Да опечем агнето (или агне на пещ)


Мина Великден, идва Гергьовден - по традиция - време е за печените агнета. Пак по нашенската традиция, пекат се в пещ (фурна) или чеверме. 
В детските ми спомени агнето винаги се печеше в кирпичената пещ на двора. Този път нямам намерение да разказвам дълги истории за спомените от детството, нито пък за Дядо... Само ще кажа, че когато преди 40 години вуйчо ми събори пещта в двора, защото го "загрозявала", имах чувството, че нещо хубаво си отива. За мен пещта в двора беше символ на семейството и на хубавата храна - в нея Баба печеше хляба, разни ястия, тиква, какво ли не ... и разбира се няколко пъти в годината - агнета; а по Коледа - и прасенце.
На стари години си построих пещ - по мой си модел и каквато си исках. Вече няколко години си пека агнетата (и куп други неща) в нея.
До сега съм пекъл основно цели агнета - пълнени. Но тази година животинчето се оказа цели 20 кг, т.е. доста по-голямо от тавата (а тя е значително по-голяма и специално поръчвана с оглед размерите на пещта).


Агнето бе заколено, одрано и  т.н. в събота рано сутринта. Задължително е да престои поне 24 часа, увисено на ченгел, за да се отече кръвта от него.
За целта биде окачено на ченгел под навеса, от долу поставена копаня и деликатно наметнато с марля.

Пещта бе опалена от 7,30 часа сутринта и към 10 часа напълно готова да поеме тавата.

Момента, в който установих, че няма как да се побере в тавата, реших, че ще го пека на големи парчета.












Животинчето на бърза ръка бе разфасовано на бутчета, плешки, ребра и най-ценното - опашката.
От снимката по-горе се вижда, че това не е опашка, а  си е направо койрук (агнето бе от специална месна порода).
На дъното на тавата наредих значително количество лапад.




За овкусяването на месото отидоха 160 грама сол, едно пакетче - 10 гр. черен пипер; 2 с.л. червен пипер и 1 с.л. млян кориандър и 1 с.л. сушен риган.







На горната снимка се вижда разликата между стандартната тава и моята.



Пещта е готова и ние - почти изцяло.





Върху овкусеното месо добавих и нарязано на късчета 1 пакетче - 250 грама масло.










Между месото напъхах поне две връзки пресен джоджен от двора, а отгоре - почти покрих с листа лапад.
В тавата се налива и една бутилка минерална вода - 1,5 л.
Старателно се овива с алуминиево фолио.





От пещта се изгребва определено количество от жарта (около 1 кофа) и тавата се напъхва вътре, вратичката затваря и за агнето се забравя поне за два часа.
Цялата процедура дотук е отнела не повече от 30-40 минути.



Следващите три-четири часа от печенето на агнето в пещта са ми любимите.
Изгрибаната жар е прехвърлена в походното барбекю и докато тлее се приготвят шишчетата - за тази цел си имам специални - дървени, от опален дрян.


направо нямаме търпение

веднага след шишчетата, е ред и на кюфтаците


шишчетата са вече на масата, следват ги кюфтета след малко - вече е време за охладеното питие

Сега можем да бъдем търпеливи


Дори и ръцете ни не треперят, а само фотоапарата леко трепва





След точно два часа, тавата се вади от фурната- леко се открива откъм едното крайче: спокойно - от тази аромат може да се припадне, но търпение: пак се завива и се напъхва вътре наобратно (онзи край дето е бил навътре, сега е към вратичката)





След няколко шишчета, кюфтета и питиета, е време да приготвим ориза - т.нар. дроб сърма. В тавата се слагат ситно пък и не дотам нарязаните вътрешности на агнето, предварително сварени. Добавя им се 1 кг ориз, почти едно пакетче черен пипер, 2 с.л. сол; две три връзки пресен лук, нарязан на ситно; една-две шепи пресен джоджен и ситно накълцан лапад. Доливат се малко повече от 3 л вода, хвърлят се и две три бучки масло. Всичко си е в суров вид (с изключение на дреболиите).
Тавата се завива плътно с фолио и заминава във фурната - върху тавата с агнето. Е тук се иска малко майсторлък - хем да я сложиш леко напречно, хем да бръкнеш в пещта и да не се изгориш.

Точно след един час и двете тави се вадят от пещта... И се оставят да си починат мъничко

Агнето....










Дроб сърмата!










месото се е отделило от кокълите










Дзверска вкуснотия








Направо си е приказка, но нямам думи да пресъздам аромата на опеченото и леко опушено агнешко ...
Пък и историята нататък е по-добре да се премълчи...