понеделник, 30 ноември 2015 г.

РУЛО ОТ АГНЕШКО с кайсии и ....кайма и патладжан


Продукти:
едно парче агнешко месо - около 1-1,2 кг
(в случая е парче от задната част между ребрата и бутчето. Не е от най качественото и трудно се приготвя, защото има и част от коремните стени, въпреки че от горния край пък е с най-хубавото месо от гръбнака. Най-често го ползуват за кайма).
около 300 грама кайма (+подправки - малко черен пипер, кимион, млян кориандър, риган)
4-5 кайсии
1-2 патладжана
черен пипер, по 2-3 с.л. соев сос и наршараб

Приготвяне:
Соевия сос и наршараба се смесват, добавя се черния пипер.
Агнешкото месо се разстила на дъската за рязане и с остър нож се прорязва цялото - да се получи нещо като джоб. И обилно се намазва от всички страни със соса - дори и вътре в джоба и се слага за известно време на хладно.
Каймата се овкусява и се размесва добре. Кайсиите се нарязват на тънки резени.
Вади се парчето агнешко и вътре в "джоба" се напълва с каймата и се притиска в ръка да сне равномерно. От вътрешната страна на месото също се нанася тънък пласт от каймата и се нареждат парченцата кайсия.



Навива се на руло от по-тънкия към по-дебелия край и се връзва с домакински конец на стегнато руло.

В тенджерата на мултито се налива малко олио и се включва на режим "пържене" за 10 минути (напълно са достатъчни), слага се рулото и се запържва от всички страни.



Просто слагаш, затваряш капака, след като часовникът започне да намалява минутите на всеки две минути отваряш, обръщаш, затваряш капака ....

след 10 минути се получава ей това:


Програмата сама се е изключила. Доливат се две ч.ч. вода или бульон, или вода и бяло вино. На когото какво му харесва - в случая - долях само вода.
Капака се затваря и се включва на програма "печене" - при мене не може да се коригира - пече 45 минути.
След 20 -та минута, един два пъти се отваря и месото се обръща ...

След 45 минути, когато "изпиука" се е получило ей това:


Месото е запечено добре и е останало само на мазнина и малко сосче.

Понеже парчето месо беше доста "дебеличко", ми се стори, че му е малко времето за печене.
Добавих още 1/2 ч.ч. вода и един огромен патладжан, нарязан на кубчета (без сол, без подправки)



Отново на режим "печене". На 15-тата минута го изключих (след като погледнах и видях, че патладжанът се е разкапал). Дори не го оставих "на подгряване", а просто изключих уреда и оставих да се изстива в купата.

Ето го и готово:



Ароматите и това, което се носи от него са неустоими - изобщо не докато да се охлади - лакомниците щяха да го изръфат преди дори да го снимам ...

Нарязано



и ометено изключително бързо  :yahoo:
Този път за останалите има ледена бира, а за мене - леден бърбън ...

Забележки:
Кайсиите в плънката почти не се усещаха ...

Патладжана да не Ви учудва - в ориенталската кухня е честа добавка към агнешкото. А той попива и излишната мазнинка и става превъзходен.

Ястието може да се приготви и в обикновена фурна като му се сложи значително по-малко течност, пече се под фолио на около 200 С за 40-45 минути и сетне поне още толкова на 180 С - без фолио
 ;D
Е, всеки си знае фурната, но в мултито направо се разкапа.
 :yahoo:

Гъши дроб върху канапе от ябълков чипс




Продукти:
около 500 гр гъши дроб
сол, черен пипер - на вкус
1 голяма кисела ябълка
1-2 портокала
малко прясно мляко - около една чаша

Приготвяне:
Дробът се реже на резени и се слага в прясното мляко. Нека си приседи там около няколко часа (колкото повече, толкова по-добре), но и 30 мин му стигат, ако се бърза.
В това време ябълката се почиства от вътрешността и се реже на тънки кръгове - като за чипс (особено на рендето Вьорнер стават идеални).
(аз леко ги осолявам - просто идея солчица)
Запичам ги от двете страни върху грил тигана - колкото да се появят онези хубави ивички - като на зебра.
Портокала го почиствам от всичките му там разни неща - да останат само парченца от вътрешността.
Вторият портокал изцеждам ..
В това време дробът се е мариновал, подсушава се ... леко се осолява и опиперява. Залива се със сока на изцедения портокал ...
Досега съм ползувал грил-тигана, но този път т.нар. "мултитенджера" (режим "печене" и то вече загрята)
Парчетата гъши дроб се запичат буквално за по 2-3 минутки - колкото топлината да ги бъжне  :yahoo:

Сервира се - всяко парче върху ябълковия чипс и отгоре малко накъсани портокалови парчета.
страхотна вкуснотия


Липсва ми още малко красота при презентацията, но нещичко зелено щеше да освежи вида. :yahoo:

Гъша мас - полезен съвет



Това не е рецепта, а нещо от категорията на полезните и практични съвети. 
Няма да обяснявам колко е вкусна гъшата мас и колко е полезна. Пържените картофи, месо и др. п. с добавка на 1 с.л. гъша мас в олиото стават превъзходни на вкус. Да не говорим и за други ястия... или просто върху препечена филийка...
За съжаление, не се продава в готов вид, а трябва да си я осигурим.
За наша радост приготвянето й в домашни условия дори може да бъде забавно:
И така:


 Купуват се от магазина (във всеки хипермаркет се продават) една или две опаковки изрезки от патешки разфасовки. Цената варира, но е около 2,50 лв/кг.

Оставят се да се размразят, но не съвсем (колкото да се отпуснат), защото така по-лесно се режат  на кубчета.








Нарязаните на кубчета изрезки се слагат в подходящ съд, заливат се със студена вода и лъжичка лимонов сок. Водата се сменя два-три пъти докато изливаната вода стане чиста.




Оцеждат от водата и се слагат в мултитенджерата, която се включва на режим "пържене" за 10 минути.





След тези 10 мин. се поглежда и отново се включва на пържене за 20 минути.








След 10 мин. капака се отваря, хвърлят се три скилидки чесън вътре, 1 ч.л. сол и две вратни пържоли.
След няколко минути пържолите се обръщат, а тенджерата се самоизключва.






Вадят се пържолите, а съдържанието се прецежда през цедка с домакинска хартия.







Прецедената мазнина се сипва в буркан, който се затваря и слага в хладилника.





Остават и една купичка дзверски вкусни пръжки, които могат да се хапнат ей така или да отидат в някакво зеленце.











П.П. Вместо в мултикукъра, същата процедура е и в обикновена тенджера, но трябва да се "виси" до нея и да се разбърква често - докато с мултито тази грижа я няма.

П.П. пък за ползата от нея може да се прочете ей тук

7.01.2016 год.
П.П.
Правих отново преди 2-3 дни. Този път взех два пакета - общо 1,5 кг. Цената бе 1,90 лв за изрезки.
Правих ги в тенджера като добавих и 1 ч.ч. вода, както и 3-4 цели скилидки чесън.


От това количество излезе пълен буркан от компот и едно бурканче от 280 мл.

По-добре е наистина като си играеш, да се топят поне две опаковки - над 1,5 кг.

Така се икономисва време.



П.П. 16.04.2022 год.
Вече се продава - има големи производители и се усетиха. Само че цената на кило е почти 10 лв.
Така че дали да си я направиш сам или да си я купиш е въпрос на избор.

Маринован джолан на фурна






Рецептата е проста, но много ефектна.
Винаги избирам възможно най-големия джолан с кожа.
С остър нож надупчвам кожата и долната част на джолана.

За мариноването:
В една купа се смесват:
по 1 ч.л. черен пипер, млян кориандър и млян кимион;  и толкова сол (но тя е на вкус);
2-3 ч.л. червен пипер;
1 ч.л. чили (или сушена лютива чушка, натрошена на ситно);
1 с.л. горчица;
1 с.л. лимонов сок;
3-4 с.л. зехтин.
4-5 скилидки чесън, нарязани на ситно.
1-2 с.л. сушени зеленчуци (навсякъде ги продават в пакетчета);

(ако джоланът е по-голям, може и повечко от подправките)

Всичко това хубаво се разбърква. Става като кашичка, с която обилно се маже джолана и се напъхва в прорезите на месото.

Приготвяне:
Така овкусения джолан се напъхва в плик за печене.  С дебелата част към дъното. И той все едно, че „сяда” в плика. (Така е по-удобен за печене).
Обелват се 2-3 моркова и се нарязват на кръгчета (кубчета). Една две цели главички чесън. И те се слагат в плика.

Личва се вътре в плика и 100 мл бърбън („Джим бийм” примерно).

И в този вид се забравя в хладилника за 2-3 дни, като от време на време се раздрусва добре да не си мисли, че хептен е забравен.

Обикновено след третия ден престой, слага се плика в тавичка и във фурната на 200 С за около 1 час като преди това се разхлабва връзката на плика, за да може да „диша” при печенето и да не взриви плика. След това температурата се намаля на 150 С и се пече още около 2 часа.
Това време му е достатъчно на месото да вземе да се разкапва.
Вади се тавата, отрязва се горната част на плика и се връща във фурната – под грила, за да се дозапече и получи и коричка. По желание може да се поръси с малко червен пипер. (за предпочитане леко лютив).

Това е ….. Вадиш …. изчакваш малко и обезкостяваш ….
Следват чашииииии винце и кайф ….

Забележка: подправките за марината могат да варират на вкус, но уискито е задължително
На снимката е след като плика е махнат и преди да се сервира пред лакомниците ….

Забележка:
Всички мазнотии и други остават в сока, който може да се сгъсти с една лъжичка царевично нишесте и да се сервира с морковчетата (които се топят) отделно в купичка и да се ползува като заливка …. макар че самият джолан е разкапан и няма нужда …
Все пак сосчето е пикантна добавка.

ПАТЛАДЖАНЕНИ КУЛИ



Простичко за изпълнение и с поразителен ефект.
Нарочно не пиша количества - всичко зависи колко парчета ще се правят.
Необходими са поне два патладжана, една тиквичка, една голяма чушка, колбас (шунка, бекон, пушени гърди - най го предпочитам), сирене, кашкавал, домати (нарязани на шайби и на кубчета), подправки - по вкус (риган, сол и черен пипер).

Патладжаните, тиквичката и чушката се нарязват на колелца.
Предварително се осоляват, след 15-а мин. - подсушават и овкусяват с подправки (черен пипер, кимион, понякога и млян кориандър -така печени леко придобиват аромат на месце), и хубавичко поръсвам със зехтин.
Пекат се почти до готовност на загрята скара. 

Може и във фурната върху хартия за печене.








В леко намазнена тавичка (или пък постлана с хартия за печене) започваме да ги подреждаме: патладжан, отгоре парченца колбас, кашкавал, резен домат,тиквичка или патладжан, сирене,домат, и т.н. като редуваме както ни харесва...


и пак като слагаме и кръгчетата от чушка и завършваме с ред тиквичка, кубчета домати, кашкавал.
Правят се обикновено поне 6 реда. При нужда могат да се закрепят с клечка за зъби .
Печем в предварително загрята фурна на 200 С за около 15-20 мин.
Оставяме се малко да изстине и се сервира


Става и за предястие, и за основно, и за мезенце ... Изстинали също са вкусни - дори и повече.

НАЗДРАВЕ!

неделя, 29 ноември 2015 г.

Кюфтенца от калмари

























Показвал съм вече рецепта за мариновани калмари на грил и е излишно да подчертавам, че се харесвам у нас. Рядко попадаме на добри калмари на туби за печене..
Този път купих едни калмари туби на "прИмоция" - 6,94 лв/кг (почти два пъти по -евтино) и като ги размразих си пуснаха 30 % течност. Видяха ми се "съмнителни" за мариноване и печене и реших да направя нещо по-различно с тях. Па и в интерес на истината първоначално размразих само две туби, които са малко за хапване - дори и от двама човека.




Много, много не личи на снимката, но наистина си плуват в глазурата - пък едното парче трябваше да е 200 грама (пет бяха кило).

Бая им се зачудих и реших да експериментирам с едни кюфтенца....






И така:
Необходими продукти: две туби от калмари - около 200 грама; 1 препълнена к.ч. ориз; 1 глава лук; 2-3 ск. чесън; сол и черен пипер на вкус; 1/2 ч.л. риган; 1 шепичка (около кафена чашка крутони - моите са домашни с чесън и лютичко); 1 яйце, 1/2 връзка магданоз; по желание и лютив червен пипел на люспи; царевично брашно за овалване и при необходимост за допълване в каймата...

Приготвянето е простичко: 



Слагат се в чопъра (блендера) нарязаните произволни туби калмар, добавят се се крутоните и всичко това се пасира.
















Пасира се до получаване на кайма - по желание може да се остави на малко по-едро или да се смели съвсем на ситно.
Въпрос на предпочитание.










 Докато пасираме калмарите, в тигана се загрява малко масло (за предпочитане пред олио) и в него се задушават лука, чесъна и ориза - да стане прозрачен и се налива водичка - около 3 к.ч. и се вари до изпаряване на течността. 
Оставя се да изстине добре и в същата съдина се прехвърля каймата от калмарите, нарязания магданоз и всички подправки. Не забравяме и яйцето.


От така получената "кайма"  се късат парчета, оформят се като малки кюфтенца - по-големи от орех и се овалват в царевично брашно.
Оставят се да престоят 10-а минути - да се абсорбира брашното. 

(Ако ни се стори по-рядка каймата, може да се сложи в нея 1-2 с.л. брашно)...






Така оформените кюфтенца се пържат на маслена аня - т.е. в касерола (тясна и дълбока) - да поеме повече мазнина.
Пърженето е до хубаво зачервяване.
 Впрочем (тези които пробвах) без овалване в брашно се разпадат.
 Готовите се вадят и слагат върху домакинска хартия да се оцедят.




Резултатът е фантастично вкусно кюфтенца - стигат за поне 4-ма - 5-ма и с една подходяща гарнитурка, направо цяло угощение (получиха се 18 кюфтенца).

П.П. Сетих се и за цената - ами цялото това чудо излиза около 4,00 лв с всичко.

събота, 28 ноември 2015 г.

Домашна шунка от свинско контрафиле
























Доста се колебах преди да пусна този пост за домашна шунка, защото беше чисто експериментален и изобщо не правих снимки, освен на крайния продукт, а и не бях много доволен от резултата.
Необходимо е голямо парче контрафиле - около 900 грама, което се почиства от ципите и сухожилията.
 Приготвих солен разтвор за инжектиране в месото като в 150 мл вода сложих 15 грама сол, както и един дафинов лист, 1-2 карамфилчета и 3-4 зърна бахар. Преварих, прецедих и изчаках хубаво да изстине. След това със спринцовка соленият разтвор се инжектира в месото.
 Цялото парче месо се натрива с натрошен черен пипер - около 1 ч.л. и внимателно се напъхва в шунковара по дължината си. Оставя се да престои в хладилника поне 36 часа; вари се 2 часа на 85 С. Излях малко течност - около 100-а мл. Сетне шунковара се потапя в студена вода и в хладилника за 24 часа. 
 Като го извадих ми изглеждаше доста добре, но реших този път да го запека: леко го намазах с 1 с.л. мед, разреден с 2-3 с.л. вода, поръсих с малко червен пипер и още черен пипер и във фурната на 130С на вентилатор за 30-а мин.
 Получи се ей-това:
 Изглеждаше перфектно и с хубав цвят, но една идея сухично и за моя вкус съвсем леко безсолно, макар че на всички други се хареса. За сметка на това се режеше перфектно на филийки.
 На другата снимка се вижда как не е сочно месото (каквото очаквах), а леко сухичко:
 Може би трябваше да се запече на по-висока температура, но за по-кратко време - колкото да го грабне огъня...

 За сметка на това парчето се изяде за отрицателно време - и като мезе, и дори остана за едни сандвичи с кашкавал:

Панирани пилешки трътки "ала Милка"

Не си падам по пилешките трътки (не защото твърдят, че били "вредни"), но пък си имам човек, който ги обича.
Вчера се отбих в магазина за месо на пазара (за мен си е кварталния магазин и го предпочитам пред останалите в близост)  - може и да е заради продавачката приятелка Милка.
По обективни причини не се бях отбивал в магазина доста време и бях приятно изненадан от цените и качеството на продуктите (за това на друго място и в друго време), а тук ще си говоря само за трътките: Чисти, красиви и големи. Чак да се оближеш, а и като ми каза цената - 1,19 лв за кило направо се изумих. Купих 0,5 кг за цели 0,60 лв и си признах, че досега съм правил само варени или печени, а Милка съвсем приятелски ми обясни как може да се направят панирани.
И така:
Необходими продукти
0,5 кг пилешки трътки; 
за панировката: 1 яйце, сол на вкус, бял пипер (при липса може и черен), брашно и малко водичка.
олио за пържене

Приготвянето е изключително просто: 
Трътките се почистват с остър нож, измиват и подсушават. Да ама това важи за ония мънинките - от бройлер, а тези си бяха бая едрички. Затова на два три пъти ги попарих с вряла вода. Може вместо да се попарват леко за няколко минути да се заварят - до полуготовност. След което пак да се подсушат добре с домакинска хартия.





 Е, не са ли красавици?














Приготвя се панировката: яйцето се разбива със солта, пипера, добавя се и брашното и малко вода. Трябва да се получи като гъста каша.





 (Моето изменение на рецептата - в панировката настъргах малко чедър).










 




 В дълбока касерола се загрява олиото, намаля се силата на котлона с 1/3 (от 9-та на 6-та степен) и се пържат до зачервяване на порции от по няколко.















Изпържените трътки се слагат върху кухненска хартия да се оцедят.









Няма начин да не остане малко от панировката, леко се разрежда с прясно мляко, добавя се още една с.л. настърган чедър и се опича една или две палачинки (за колкото стигне сместа).
Слага се палачинката върху дървена дъска, отгоре се нареждат панираните трътки, ръсват се с малко накълцан магданоз и воаля - дзверското мезе е готово.








Та това се панираните пилешки трътки ала Милка!

П.П. И цената на цялото това удоволствие е малко над 1,00 цяло българско левче - а може да изпие ... е тука ще си премълча колко може ...




сряда, 25 ноември 2015 г.

Набрахме охлюви или Охлюви в масло

Охлюви - изключителен деликатес. 
При това изключително скъп...
Французите не напразно си умират по тях и по гъшия дроб. 
Някои не могат да ги възприемат и им се виждат гадни ... Ако знаят, че ядат охлюви...
Няма да навлизам в дебрите на спора - това е рецепта за любители на този деликатес.

И така, малка историйка - наскоро пътувах из страната, предния ден беше валяло и тъкмо започваше лекичко да припича. Пътуваме и си зяпаме, но се впечатлихме чак след петия или шестия циганин с найлонов чувал край пътя из храсталаците. Бяха наредени като на постове - през 100-а метра. Пусто любопитство, сопряхме се да питаме какво толкова ценно събират ... Оказаха се охлюви. Някой ги изкупувал на кило и те събирали... Ама тарикати - където има келепир, все са първи. Поискахме да купим, ама и за 5 лв на кило взеха да се назлъндисват...

Та до преди няколко дни - пак си пътуваме, без да бързаме и колегата по едно време вика, я намали малко, я поспри ...

Та ни спря ей тази гледка: 






















 Колкото си щеш охлюви и то по дърветата.

 Та за 20-а минути си набрахме две найлонови торбички от тях - ама само по-едричките.










Преди да пристъпим към приятната част с яденето, има един малко трудоемък момент, но като си представи човек какво удоволствие го очаква, може и това да се преживее. Пък и ми се струва, че казаното по-долу ще е полезно някому.

Първото, което трябва да се направи, е да се изсипят охлювите в мивките и да се измият обилно с течаща вода. След това се заливат на няколко пъти с вряла вода и пак се измиват със студена вода.
 
  Прехвърлят се в тенджера (в зависимост от количеството се приготвят на партиди), заливат се пак с вряла вода, една лъжичка сол и се варят максимум до 10 минути.
 След това се изсипват в гевгир (много е удобна съдинката за паста) и отново измиват със студена вода.
 Времето на варене е много важно - не повече от 8-10 мин. - иначе стават жилави.









Измити и готови за чистене. 












 Следва голямото чистене - става с дървено шишче или най-удачно с метална кука за плетене. Още с изваждането се откъсва крайната черна част (т.е. вътрешности и т.н.), а почистените охлюви се събират.
 Разпределят се в найлонови торбички по 300 грама и хоп във фризера. Да си чакат един хубав момент, когато човек иска да се наслади на този деликатес.







Та след толкова врътки, следва хубавия момент - в тиганя се загряват 1-2 с.л. масло, пущат се две шепи от вече почистените охлюви, една идея сол, малко църно пиперче и задължително 50-а грама бърбън (водка, ром или коняк). 
 Като изври алкохола, нашите охлюви в масло са готови и хоп на масата.

Дзверска вкуснотия.
Наздраве с Батето и приятели! 


П.П. Още един изключително вкусен деликатес може да се направи с охлювите: правят се равиоли и във всяка една като плънка се слага по едно сварено охлювче с добавка на една идея чесън и ситно нарязан магданоз. След сваряването на равиолите могат да се поднесат с любимо сосче, но ако е на чеснова основа е най-вкусно.