четвъртък, 8 януари 2015 г.

СТУДЕНТСКИ КЮФТЕТА

Здравейте,


много отдавна се замислях да създам собствено място, където да споделям кулинарните си опити. Все нещо ме е възпирало - най-често липсата на време (?!) - много удобно оправдание.
Сега като се реших, започнах да се чудя от къде да подхвана. 
Оказа се, че през годините съм натрупал доста записки за сготвени от мен ястия, събрал и прочел доста рецепти. И в същото време рядко ми се получава да повторя едно и също нещо два пъти по един и същи начин. Обичам да променям нещата в ход... и може би защото не понасям правилата и ограниченията.
Започнах да готвя точно преди 40 години, отначало простички нещица - основно варени или пържени, в общи линии няколко нещица, но всеки път с различно име. Сега е обратното... Особено от 15 години насам ..., но това е друга история и ще си я разказвам друг път....
Та за първата публикация реших да са Студентски кюфтета. 
Може би защото все ми се виждаха вкусни или пък защото съм ги правил в онези години доста често или пък от носталгия.



Като студент живеех на квартира в една кооперация на бул. „Г.Димитров” (сега „Мария Луиза”) точно срещу кино „Церковски”. Навътре в безистена и надолу в мазето имаше студентски стол.

Купончето беше цели 0,30 лв и срещу това най-често получавахме една измита супичка и тройка кюфтета с гарнитура 2-3 чорбаджийски чушки от туршия, а за десерт компот от твърди круши. Просто не можете да си представите какъв разкош !

И въпреки това е имало трудни моменти – да ти липсват именно тези 30 стотинки (дори и на жълти) и да се облизваш като гладен котарак на ароматите, които се носят през прозореца ти… Че и всички около теб на този хал – и думата „заем” звучеше – абе ще ти ги върна, ама като имам … демек никога.

Бях си му намерил цаката – познавах всички готвачки в стола и като закъсах (а беше доста често), след сутрешното събуждане, се завличах долу в стола и бях момчето за всичко – миене на чинии, казани (боже как ги мразех – вечно си седяха едни такива мазни), бършене, чистене на зеленчуци и белене на картофи.

Наградата – едно канче кюфтета с неброени чорбаджйски чушки и купон няколко дни …
Та да си дойдем на думата:

Най-важното – съотношение 100 % кайма и 60 %  хляб (такъв поне имаше в изобилие) – и то с корите (кой ще си играе да ги изрязва).

 ПРОДУКТИ:
Примерно, 500 грама кайма (предимно свинска, леко тлъстичка) и 300 грама хляб.

 подправки:

2 малки глави лук, нарязани на ситно (или настъргани на едро – да си се усеща лука), 1 ск. чесън – пресован, по 1 ч.л. сол и черен пипер.

ПРИГОТВЯНЕ:
Хлябът се накисва в топла вода и сетне хубаво изцежда с ръце.
Смесват се каймата и хляба. Слагат се и подправките.
И нещо повече.

Всичко се меси яко на ръка – (тогава си представете 30-а кила подобна смес в едни големи тави), направо ти откапват ръцете. Поне 20-а минути, за да стане еднакво.
От каймата се откъсват парчета по 80 гр., овалват в брашно и пържат.





Така се приготвяха оригиналните кюфтета.
С годините промених малко рецептата: слагам 1 с.л. кисело мляко към сместта, ½ ч.л. сода, напръскана с идея оцет и добавям ситно нарязан магданоз и 1/2 ч.л. кимион.
Резултатът е превъзходен.